Прочетен: 932 Коментари: 2 Гласове:
Последна промяна: 14.07.2011 19:36
26.12.2008 00:46 Казват, че човек бил единственото раз-умно, съзнателно и не знам какво още същество. Че единствен сред земните твари може да е добър и лош, умен и глупав, свободен и роб, богат и беден... Човекът обаче е уникален и в друго - преструването. Прави го по най-различни начини. И по различни причини, разбира се, кога случайно, кога нарочно. Важно е, че може да го прави и то по начини не по-малко уникални от разните му прояви на умност, разумност, съзнателност.
Но рядко се сещаме да отдадем дължимото на тази му способност, добила изражение в най-различно качество. Или качества. Не го познаваме добре, ще кажете, или не е достатъчно универсално, че да го отнесем към всеки. Едва ли. Защото ако не беше то присъщо на мнозина, следователно и проявявано различно, щяхме ли тогава така охотно да различаваме и да говорим за артистизма и вживяването, без които е немислимо кое и да е изкуство? Или за притворството, лукавството, хитростта и лицемерието на двуличните, които хем ни плашат, хем ни интригуват с двустранността си, с това, че могат привидно да обичат, страдат, да се страхуват, да са тъжни, весели или пък безразлични. Изглежда няма състояние, чувство, поведение, което да не подлежи на имитация, т.е. на преструвка. Изключение може би е само състоянието на сън, не когато спим, а когато сънуваме - човек може да се преструва и че спи, но не и че сънува.
Децата наричат това "на ужким" и то е сред основните им игри: на ужким те са вълшебници, войници, космонавти, лекари, полицаи, апаши и стражари, но и своите родители, учители, възпитатели. Накратко, те се превъплъщават във всички приказни и неприказни герои на своя детски, но и човешки, настоящ живот. Да се преструваш, следователно, е като да играеш детската игра. Но има и такива, които заиграят ли веднъж , не спират цял живот и продължават, дори когато вече са пораснали и станали "големи" хора, възрастни и истински родители, учители,артисти, лекари и полицаи. Някои от тях, принудени да се преструват, че са продавачи, сервитьори, бизнесмени, шоумени, супермени и всякакви други "- мени" . Така животът придобива своя "сценичен" смисъл на голямо представление, в което даже и когато се преструваме, го правим сякаш неизменно сме на страната на доброто. Накрая мнозина стават, вместо добри, добри в преструвките. И те са, които най-добре ще забележат, че някой се преструва зле, за да му кажат, че не умее да го прави както трябва, както е уместно .
По-важно е, че всички искат да са положителни герои , за отрицателните роли няма кандидати , освен професионалните актьори, на които призвание е да възхищават с всяка роля другите артисти, чиято работа пък е да ръкопляскат. Така е в театъра, но не и извън него, на сцената, където няма място, нито време за репетиции и където всеки е едновременно актьор и зрител. Където всеки, веднъж изправен върху подиума житейски, започва да играе нережисирано, но по човешки случайните спектакли на драмата, наречена "Живот", защото знае, че животът е изкуство, когато го живееш без сценарий, като импровизатор на случайността.
