Прочетен: 506 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 18.10.2009 10:28
01.09 11:26 -
Какво е морско синьо?
За граматиците - сложно прилагателно, за поетите-вдъхновение, за художниците - също, за войнстващите еколози - нещо, което трябва да бъде спасено, за философите - още един синоним на хоризонта, на привидната граница на видимостта...
Все едно, каквото и да е - прилагателно, вдъхновение, застрашена природна ценност, философска алегория, важно е, че то може да ни мами, увлича в мечти за любов, щастие, радост, безметежността на мига.
Обикновена духовна наслада или маринистка романтика е това?
И двете може би, едното без другото някак не върви, ако все още има романтици, неизкусени ценители не на патетично изкуство, майсторска реторика или екологична мизантропия, а на неподправената земна красота на неземното море, на морската лунна пътека, на горчиво-солената морска пяна. Това е тя, баналната, изтъркана човешка балада за морското синьо, за пулсиращата мелодия на тихо шумолене, бучащ рев, тръпчива миризма на водно ухание. Възпявани, рисувани, обяснявани, това са шумът, ревът, уханието, стенанието и крясъкът на вироглавото, самоуверено упорство на човека да превръща всичко на този свят в реч, в смисъл, в символ, в образ и знак, да търси постоянно за себе си и вън от себе си, в другия, другото подобието на безподобното, да открива смисъл, да разрушава смисъл, да бъде всичкият смисъл, да прави свят.
Но що за романтика е това - драматичната сага на копнежа да се достига, докосва, вкусва стихийността на стихиите, да се превръщаш в миг и на мига да изчезваш заедно с усещането, усещането че си смъртен, защото чувстваш. А да чувстваш означава също да разбереш, че си обречен на смъртни копнежи, защото си безхрила твар, орисана да вярва повече на думите, по-малко на закърнелите си сетива, окаменели и поради това безсилни да понесат безпристрастно мощта на космическия чар, извиращ от лоното на живота, морското синьо.
Впрочем, може ли някой да каже, какво е морско синьо?