Постинг
08.10.2010 15:12 -
За интернет и демокрацията
Автор: molinesia
Категория: Политика
Прочетен: 532 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 21.10.2010 22:46
Прочетен: 532 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 21.10.2010 22:46
Взаимовръзката интернет-демокрация отдавна е в центъра на множество и различни дебати. Подходящ повод и интересно предложение за нейното обсъждане дава текстът "Интернет и границите на демокрацията" на Златко Енев - редактор на е-списание "Либерален преглед" от 29.09.1010 г. В него може да се прочетат прозорливи размишления като тези, че:
"...Силата на демокрацията е не толкова в управленческата ефективност, колкото в това, че тя успява да осигури стабилна база за граждански мир и платформа за разгръщане на обществения потенциал...
...достъпността и изобилието на информация в Интернет са безспорно и огромно обществено достижение, но не и автоматична гаранция за прогрес ...
Демокрацията се нуждае не само от гаранции за свобода и информираност, но и от добре функциониращи... механизми за дебат и достигане на консенсус.."
Несъмнено, взаимовръзката интернет-демокрация става все по-определяща и фундаментална за общественото състояние на хората, доколкото все повече хора отделят все повече време на присъствието и участието си в глобалната комуникационна мрежа като потребители и създатели на интернет-съдържание. В резултат днес демокрацията изглежда немислима и невъзможна без нейната връзка с интернет: мрежата, превърнала се в глобално място на съвременната публичност.
Разбира се, веднага качих материала в социалните мрежи - както във Фейсбук, така и в Свежо, защото мисля, че темата е важна и би трябвало да представлява особен интерес за обитателите най-вече на тези мрежи, чиято широка достъпност и безплатност изисква и предполага повече от всички други форми грижа, внимание и дискутиране на употребата им от гл.т. на едно разбиране за демокрацията като най-добър, макар и не винаги ефективен метод за социално управление, а в конкретния случай би било може би по-точно да се каже, самоуправление. Което ме навежда на мисълта, че именно в условията на този вид публичност, който предлагат виртуалните социални мрежи, е осъществима идеята за демокрацията не като вид организация на властта в обществото, упражнявана от представително управление по силата на пълномощията, дадени му от от някакво мнозинство, било то една или друга група, общност, народ, нация и т.н.
Напротив, благодарение на мрежовостта си, изключваща възможността и необходимостта от йерархизация на отношенията и връзките между участниците, интернет-средата им осигурява редом с публичността, прехарактерна за всеки демократизъм, и онази изначална равнопоставеност, която е изискуема за съвременната демокрация и благодарение на която интернет се оказва не само едно изключително демократично пространство, но прави осъществима и идеята за демокрацията точно като самоуправление, т.е. имаме съвпадение на субекта и обекта на властта - управляваният е и управляващ. Наличието на тази възможност обаче не означава автоматично реализацията й, защото засега тази възможност е все още само техническа- такава, която позволява упражняване на самоуправление, което обаче е реално постижимо само като резултат от самостоятелен, свободен човешки избор. В този ред на мисли самоуправление и свобода могат да се схващат като синоними. Така стигаме до същината на проблема, а той е, че технологичното развитие води независим живот от моралния прогрес, защото темповете и целите му са други. Това прави неизбежно "Рисковото общество", както го нарича Улрих Бек - обществото, което създава самО от себе си опасности, грозящи самото него, и също така самО после трябва да ги предотвратява. Същата амбивалентност е налице и при взаимовръзката интернет- демокрация. От една страна, интернет изглежда най-демократичното пространство заради широкия достъп, свободата на движение на информация в него, както и свободата за нейното ползване и споделяне.
От друга страна, по-голямата свобода и по-малкия контрол при достъпа и употребата на информация благоприятстват възможността за злоупотреби и дори за т.нар. интернет/виртуални престъпления, които е логично да се очаква да нарастват пропорционално на нарастването на потребителите и видовете употреби на мрежата. Накрая, като добавим, че глобалните мащаби на мрежовостта, многобройните информационни канали и динамиката на информационните потоци, затрудняват селектирането на информация, нейното оценяване и подреждане, обработване и споделяне според значимостта и целите й, спокойно бихме могли да направим заключението, че изглежда като че ли интернет по-скоро разтваря в себе си публичността, отколкото я обогатява и развива. Затова струва ми се, че за да бъде връзката интернет-демокрация полезна и прогресивна, както за нуждите на отделната личност, така и за да бъде обществото ни от личности, трябва да сме наясно преди всичко, какво е нужно, за да може взаимодействието на хората в мрежата да осигурява не само свободата на отделната личност да ползва и споделя разнородна информация, но и отговорността за това, как и за какво трябва да служи информацията?
Това е въпросът, според мен, който преведен на езика на етиката, гласи: как е възможно хората да са свободни заради отговорността и отговорни заради свободата, а не заради нещо друго? Отговорът е: повечко да мислим за етиката си, за нейното изучаване и практикуване, както в интернет, така и извън него, защото да си етичен означава умението да живееш не въпреки другия, а заедно с другия. Първото е технология, второто - екзистенция.
"...Силата на демокрацията е не толкова в управленческата ефективност, колкото в това, че тя успява да осигури стабилна база за граждански мир и платформа за разгръщане на обществения потенциал...
...достъпността и изобилието на информация в Интернет са безспорно и огромно обществено достижение, но не и автоматична гаранция за прогрес ...
Демокрацията се нуждае не само от гаранции за свобода и информираност, но и от добре функциониращи... механизми за дебат и достигане на консенсус.."
Несъмнено, взаимовръзката интернет-демокрация става все по-определяща и фундаментална за общественото състояние на хората, доколкото все повече хора отделят все повече време на присъствието и участието си в глобалната комуникационна мрежа като потребители и създатели на интернет-съдържание. В резултат днес демокрацията изглежда немислима и невъзможна без нейната връзка с интернет: мрежата, превърнала се в глобално място на съвременната публичност.
Разбира се, веднага качих материала в социалните мрежи - както във Фейсбук, така и в Свежо, защото мисля, че темата е важна и би трябвало да представлява особен интерес за обитателите най-вече на тези мрежи, чиято широка достъпност и безплатност изисква и предполага повече от всички други форми грижа, внимание и дискутиране на употребата им от гл.т. на едно разбиране за демокрацията като най-добър, макар и не винаги ефективен метод за социално управление, а в конкретния случай би било може би по-точно да се каже, самоуправление. Което ме навежда на мисълта, че именно в условията на този вид публичност, който предлагат виртуалните социални мрежи, е осъществима идеята за демокрацията не като вид организация на властта в обществото, упражнявана от представително управление по силата на пълномощията, дадени му от от някакво мнозинство, било то една или друга група, общност, народ, нация и т.н.
Напротив, благодарение на мрежовостта си, изключваща възможността и необходимостта от йерархизация на отношенията и връзките между участниците, интернет-средата им осигурява редом с публичността, прехарактерна за всеки демократизъм, и онази изначална равнопоставеност, която е изискуема за съвременната демокрация и благодарение на която интернет се оказва не само едно изключително демократично пространство, но прави осъществима и идеята за демокрацията точно като самоуправление, т.е. имаме съвпадение на субекта и обекта на властта - управляваният е и управляващ. Наличието на тази възможност обаче не означава автоматично реализацията й, защото засега тази възможност е все още само техническа- такава, която позволява упражняване на самоуправление, което обаче е реално постижимо само като резултат от самостоятелен, свободен човешки избор. В този ред на мисли самоуправление и свобода могат да се схващат като синоними. Така стигаме до същината на проблема, а той е, че технологичното развитие води независим живот от моралния прогрес, защото темповете и целите му са други. Това прави неизбежно "Рисковото общество", както го нарича Улрих Бек - обществото, което създава самО от себе си опасности, грозящи самото него, и също така самО после трябва да ги предотвратява. Същата амбивалентност е налице и при взаимовръзката интернет- демокрация. От една страна, интернет изглежда най-демократичното пространство заради широкия достъп, свободата на движение на информация в него, както и свободата за нейното ползване и споделяне.
От друга страна, по-голямата свобода и по-малкия контрол при достъпа и употребата на информация благоприятстват възможността за злоупотреби и дори за т.нар. интернет/виртуални престъпления, които е логично да се очаква да нарастват пропорционално на нарастването на потребителите и видовете употреби на мрежата. Накрая, като добавим, че глобалните мащаби на мрежовостта, многобройните информационни канали и динамиката на информационните потоци, затрудняват селектирането на информация, нейното оценяване и подреждане, обработване и споделяне според значимостта и целите й, спокойно бихме могли да направим заключението, че изглежда като че ли интернет по-скоро разтваря в себе си публичността, отколкото я обогатява и развива. Затова струва ми се, че за да бъде връзката интернет-демокрация полезна и прогресивна, както за нуждите на отделната личност, така и за да бъде обществото ни от личности, трябва да сме наясно преди всичко, какво е нужно, за да може взаимодействието на хората в мрежата да осигурява не само свободата на отделната личност да ползва и споделя разнородна информация, но и отговорността за това, как и за какво трябва да служи информацията?
Това е въпросът, според мен, който преведен на езика на етиката, гласи: как е възможно хората да са свободни заради отговорността и отговорни заради свободата, а не заради нещо друго? Отговорът е: повечко да мислим за етиката си, за нейното изучаване и практикуване, както в интернет, така и извън него, защото да си етичен означава умението да живееш не въпреки другия, а заедно с другия. Първото е технология, второто - екзистенция.
Няма коментари
Търсене