Мечтите ми танцуват, при това как. И с част от тях танцувам. Иначе в реален танц съм трагикомична картина. За това ще се отпусна сега, ще пусна клиповете, ще помечтая и ще танцувам по единствения начин по който мога.

че ще ме разбереш...

Не съм мечтал да стана... балерин...
А писател...
С поздрав - Марин

не сте бил и малко момиче, но като малко момче не сте мечтали да сте балетист...:))) Разбира се, балетът в случая е само повод за размишление върху мечтателството ...

Мечтите ме налитаха и се овесваха на врата ми като воденични камъни, навеждаха ме към мътното и тук-там избистращо се езеро на историята. Да, и ме насочваха къде и как да оглеждам себе си в него. Но в отлика спрямо митичния, надисторичния Нарцис, не само че не се влюбих в себе си, но дори се възненавидях: ненавист, която обаче ме спасявяше от удавяне и която ме заставяше да ги приемам за бреме. Бреме, към което реагирах със сила на волята, реагирах с осъзната необходимост - и от което се отърсих с куфеене. И ето че днес, когато спра да се старая, запълвам скуката с куфеене, вместо да допускам мечти или да посягам към кокаин. Психеделията раздува, олекотява, кара ни да затанцуваме на главите си (ах, това хипи Ницше!), облъхва ни с пурпурна омара (ето тема за размисъл: рок и раса). А метълът уплътнява - та телата ни вкочанясват в стъбла, винкели за маршируващи глави. Полето е наситено с озон. Heavy metal or no metal al all!

Strike while the iron is hot: steel is strongest - so say we all!

http://youtu.be/CFdvw9nPcd8

трудно да доловя смисъла на толкова многословие, ще се опитам да отговоря на коментара по начин, хармониращ му стилистично. Човекът, както казва Р.Сафрански, не може да разчита на своите инстикти, той разполага с твърде много възможности за избор. Във фантазията си той винаги е една крачка напред пред реалността и благодарение на въображението антиципира и упаржнява своята втора природа, т.е. способността си да излезе вън от себе си и да се издигне нам самия себе си. На философски език това се нарича трансцендиране. С него започва кариерата на човека като разумно същество, което, за да преживее, трябва да вземе в свои ръце собствената си еволюция. Когато фантазията и въображението започнат да изпреварват прекалено реалността, отхвърляйки всяка баналност, като я скандализират, те заболяват. Тогава именно говорим за "болното въображение", от което тръгва и нарцистичният уклон да се гледа на Аз-а като на самоцел и единствен надежден авторитет. такъв Аз обаче е обречен и екзистенциалистите отдавна са описали неговата обреченост да пие вечно виното на абсурда и да яде хляба на равнодушието. Колкото до "куфеенето", то е фаза на празноглавие, която при някои е временна, а при други - неизлечимо постоянна.

А на себе си в случая не бих могъл да сторя друго, освен отново да се сърдя, че отново не съумях да се пласирам... И ако има да се уча на нещо - то е: на самодостатъчност.

просто отговорих на коментара. Ако го възприемате диагностично, значи така искате да го възприемете. Що се отнася до самодостатъчността, тя не се научава, защото е невъзможна. :)

Не съм я виждала от години. Е, тя се казваше Силвия и майка й беше от Германия... Здравей!:)