Както си му е редът, и днес - 19.01,   медиите са пълни с информации по казуса Желева, който постепенно, но закономерно се трансформира от дилемата " ще бъде, няма да бъде еврокомисар" в "ще бъде, няма да бъде външен министър".  
Ето какво можем да прочетем по случая днес във  вести.бг:

На заседание на Изпълнителната комисия на партия ГЕРБ, провело се във вторник вечерта, е било взето решение оставката на министъра на външните работи Румяна Желева да бъде приета... / http://www.vesti.bg/?tid=40&oid=2715011 /

 Човек ще рече, че министрите се определят и избират от партия ГЕРБ, а не от българския парламент. Но не само:
"...Още вчера правителствената пресслужба обяви, че оставката на Желева е била приета.
Малко по-късно това бе определено като гаф и се наложи премиерът да обяснява, че бил приел оставката й само като кандидат за европейски комисар, а не и за български външен министър..."

Насред вихъра на тази буйна тютюмаха, се прокрадва самотният гласец на Иван Костов, за да напомни, че не било редно партия да приема оставка на министър, защото Румяна Желева е кандидатура на премиера за външен министър, която е приета от НС...

Но неговото напомняне звучи някак твърде семпло и скромно в сравнение с друго, колкото смътно, толкова и смутно усещане, което извиква случващото се сега у нас. Усещането  за повторение на нещо вече познато, но не и забравено, на пръв поглед изживяно и надживяно, даже смятано доскоро за безвъзвратно отминало.

Някога държавата ни беше се сляла с една партия. Някога тази партия печелеше всички избори с 99.99% , а ръководството й се избираше със същия процент одобрение от конгресните делегати, нейният председател беше и министър-председател, и  "Човек от народа" -както на живо, така и на кино. 

Дали сме свидетели на реставрацията на тодорживковизма,  или по-скоро на неговата несекваща приемственост, на това, че и мъртъв, Тодор Живков още ни управлява  във вид на "народняшки" манталитет   чрез поредно сливане - на държавата с един премиер, първият Премиер-Слънце...? Какъвто и да е отговорът, все ще е признание за неизвървяния път на българската  демокрация...