***

Прозвуча ми и обнадеждаващо, и еротично.

стана май къде го пукаш, къде се чука!

чукам сам, уви.

е местоименна в случая, а не поименна:)))

нека не изместваме името.

На пукача и чукача ли?

е той? (Ето едно въпросително местоимение - но то иде тъкмо да насочи към името.)

ДА! :)))

jmethodius, какво тук значи някакво си име:)))

някаква си личност.

е собствената, нали? добавих специално за теб още един клип.:)

сърдечни благодарности, става благо и драго на душата, когато съгласието ни води!:)

не е собствена, а божия.

аз съм политеист!

да страдаш от множествен персонализъм?

от секуларизъм...

същото.

щото може да се вярва не само в богове.

вяра е вяра в богове; и друг е въпросът: живи или мъртви. Името на мъртвия бог на Запада е Практическият разум.

леекинко ще те поправя - вярва се в Абсолюти, но не всички абсолюти са богове, капиш?

не са нищо друго, освен мъртви богове.

трудно да кажа: Науката умря! Да живее Науката, капиш?

Да живее науката!

За Омир и науката. – Учените принадлежели към един грижовен и неуморен род и философи и нефилософи им дължели и надлежно засвидетелствали почитание. В Двореца на Познанието, в неговата Огледална зала, учените били привилегировани да домакинстват, та вечер да отрупват, а сутрин да разтребват масата, на която всяка нощ философите разигравали пред уморените им очи своите гуляйджийски свинщини... "И факлите догарят бавно над вратите", записал в своя свитък един поет... Но през деня? През деня всички спели - понеже Слънцето светело за всички, заради всички, вместо всички... Но с течение на времето учените набрали тренинг и се сдобили с инсайт и в някакъв начален момент изобретили изкуствени слънца. Толкова били станали вече неизтощими и изобретателни в отговорната си грижа учените, че даже съумели да угасят у философите нагласата им да заспиват сутрин и да излизат да се разхождат денем сънни сред цветята. Но изведнъж пропускливостта на тайните пътеки на истината се оказала недостатъчна; и разтворили, учени и философи, широко портите на двореца и започнали да споделят трапеза с всички трезви обитатели на тържището, а пияните пропъждали с помощта на полицията. И Масата на Познанието изобилствала денем и нощем с най-причудливо рационални гозби и блага. Наистина! Ала смяната на деня и нощта нарушила своя естествен цикличен ход в живота на хората - ех, всеки спял както и където случел и завърнел! Настъпила всеобща грижа и безсъние. Възцарила се Науката - тя взела нетърпеливо от старческите церемониални ръце на Религията Короната на Битието и си я сложила дръзко на главата... В Царството на Окатите Омир придобил право на първа категория инвалид, с придружител.

но си забравил една много важна фигура-Мъдростта. Какво стана с нея, защо така си я забравил и пренебрегнал? Защото е от ж.р. ли, които ти навява само консумативни асоциаци като маса за ядене? А тя дори си имала богиня, за разлика от всички други....

е огризка.

за мършоядите, не и за тези, които я практикуват.

са мършояди.

лъвиците.:)

И Личен успешен смисъл, Молинезия! И ей, Jm..., мъдростта е огризка само ако си взел огризките за мъдрост :)

моля, за мен е удоволствие и чест! Иначе нека да е мъдрост, за да има за всички по нещо, но никой да не е ощетен!

Да, за мен в случая - предвид моето невежество - остават огризките: или ще си ги въобразя за мъдрост, или ще се впусна в безумието на носталгичния песимисъм и контрареформационното мракобесие, където ще съм на печен дивеч след кралски лов.

Именно :)))

второто. И се старая да бъда креативен в него. И тъкмо с тази идея наскоро се реших да основа свой блог тук.