***

Подписвам се под това.

Но имат ли тук нещо общо етиката и моралът?

че ще се подпишеш, ти си почти съавтор...Че как да няма общо? СМЖ?

Понякога се чувствам като бюрократ в администрацията на СМЖ и знаеш ли, онзи който е иначе много подреден, но точно своето заявление е забутал някъде между останалите, не смее да го потърси, за да не разбърка подредбата й, което за него би означавало край.

Страхотен постинг

Значи СМЖ

Радвам се, че ти харесва. по-добре да администрираш СМЖ, особено ако е собственото, отколкото ЧР.

който е направил една пародия по Кафка. Темите ви се преплитат:)
Да си се посмеем, впрочем;-))) Докато чакаме на опашката.

ами аз май възприемам думата "ресурс" по друг начин, не точно като запас, а наличност. Едно е да се запасяваш с човеци, друго е да вземеш под внимание съществуващата наличност човеци и техните способности. Организирането на обществото съответно отговаря на качествата на наличното количество човеци. Не напразно в Канада например се прави подбор на желаещите да се преселят там. Хич, ама хич не им е все едно с какъв ЧР ще разполагат, а не че просто се запасяват...
Поздрави, интересна тема...

да се схваща като наличност понятието, което не го прави по-малко фрустриращо - дали ще разбираме хората като запас или наличност, все тая, защото и в двата случая разбирането е инструменталистко.

и в двата случая разбирането е инструменталистко.

Е, така е де :)))...
Няма начин да бъде друго яче. Нали човек използва природните ресурси за да живее? Как би постигнал това без "инструмент"??? Как, който и да било, човек може да постигне личната си цел, без да ползва "инструменти"? Въпросът не е в това дали разбирането е инструменталистко, а в инструменти за какво се опитват да ни направят или ни позволяват да се превърнем???

съгласна и просто няма какво повече да добавя към реторичното питане. :)

За съжаление обаче, ни третират точно в качеството на средство, а не в качеството ни на хора! Масово тези, които са по-високо от нас /говоря за власттта, работодателите и изобщо всички над нас - обикновените хора/ ни експлоатират като вещи и тотално забравят, че ние имамаме капацитет, сърце, емоции и т.н. Човешкото отдавна е забравено...

ще трябва да си признаем и друго - че позволяваме да ни третират така и се примиряваме с това. Подобно примирение е също толкова безчовечно, както и нечовешкото отношение към човеците, защото то демонстрира съгласие с безчовечността.

май няма втори срок за получаване на СМЖ. Изпускаш срока и губиш смисъла - така познато ми звучи... :)

Аз разбирам ЧР като бял лист. Хората се оформят по качества, според това което се търси като ЧР всяко време им налага своя шаблон от способности които трябва да притежават. Преди ЧР беше работник от колектива. Сега ЧР е конкурент на свободния пазар. ЧР се оформя според поръчката какво се търси в неговото време и местонахождение.Докато СМЖ се оформя от целта която си постави индивида. За всеки индивид СМЖ е различен, според неговите желания и способности. Така ми звучи реалистично но и духовно извисено.

имат общо с шаблонизирането и разбирането за човешки ресурси, и това, което хората преследват като идали на живота. Аз съм акцентирала обаче върху формализирането на живота ни и на човешкото, сред най-ярките знаци на което са абревиатурите. Нима т.нар. CV може да се възприеме като тъждествено на онова, което е един човек като като жизнен бът, биография и автобиография? То ще е все едно да подведем в графи, както е в служебната автобиография, своите желания, мечти, фантазии...Това съм имала превдив под СМЖ - екзистенциалното обезмисляне, на което ни подлага бюрократизацията и формализацията на баналността.

Vzemi SMJ i idi popalni formuljara v planinata.

добро предложение.

само с благодарността не съм съвсем съгласна, защото тя по някакъв начин е свързана с реципрочност, а човешки индивидуалното е изначално, екзистенциално нереципрочно в смисъл на незаменимо. Всеки се нуждае от човечността на другия като от човечността на другия, а не от своята собствена и в това е асиметрията на отношенията ни. Любовта на родителя към детето не е същата като на детето към родителя, в тоя смисъл те са нерецпрочни и в това е тяхната взаимност - че не е едно и също да обичаш като дете и да обичаш като родител, че едно дете не може да замени другото дете на майката, и обратно нечия друга майка да замени твоята . Същото е и с любовта между мъже и жени, между влюбените въобще. Ако в нея беше възможна реципрочност, щяхме да сме в състояние да предвидим как ще завършват отношенията им и въобще всяко общуване. Но може ли някой да каже как ще завърши например, един разговор между влюбени?