...съм настроена  неочаквано лирично-романтично и даже стих си съчиних
напук на мъглата, нищетата, суетата...Добавих между рисунките и елегантното продължение, което е направил на скромното ми четиристишие Стефан Кръстев, за което му благодаря, че направи от нищо нещо - поезия от несериозната ми хрумка, почти несериозна...
Когато си отиде любовта
настъпва после мъничко
тъга,
след нея идва  и опасна свобода,
каквато друга няма на
света.


 
И питаш се какво е свободата,
когато я споделяш със тъма,
в килия се превръщат небесата,
просторът кръст
Голгота е в гръдта,
от ляво натежала,
хладна,

и чувстваш близка гибелта,
умира чувство да възкръсне,
без нощ, не ще настъпи утринта...

И питаш се какво е свободата,
когато я споделяш със тъма,
в килия се превръщат небесата,
просторът кръст
Голгота е в гръдта,
от ляво натежала,
хладна,

и чувстваш близка гибелта,
умира чувство да възкръсне,
без нощ, не ще настъпи утринта...

много добре! ти си кяакто винаги, неизчерпаемо креативен, радвам се, че така те вдъхнови постното ми четиристишие! Ей сега ще кача продължението ти в постинга.

Е, благодаря ти, благодаря ти, благодаря ти:)))))