Постинг
28.11.2010 21:12 -
За поредния протест на науката и образованието, 26.11.2010
Автор: molinesia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 599 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 02.12.2010 11:00
Прочетен: 599 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 02.12.2010 11:00
Поради технически причини - Гугъл Хром незнайно защо спря да помни паролата ми за този блог, публикувам снимките и коментара си от поредния протест срещу орязания бюджет за основни социални сектори.
Както обикновено, протестът започна от площада пред НС и беше отново шествие с маршрут, който включваше няколко спирки - Националния етнографски музей, Националния археологически музей и крайна спирка - площада пред бившия партиен дом. Не бяхме хиляди, както на 16-ти ноември поради краткото време за разяснителна кампания, но бяхме по-пъстри откъм съсловно представителство, защото този път в протестното шествие участваха също медици и културни дейци, освен обичайните заподозрени - студенти, учени и преподаватели - със станалите обичайни искания за субсидиране на науката и образованието, което да се доближи поне малко до европейските стандарти. В съответствие с просветените и интелигентни съсловия, които представляваха протестиращите, мотото на протеста гласеше: "В търсене на истината".
Самият протест беше замислен и проведен като шествие с елементи на перформънс, включвайки редом с традиционните речи и апели на организаторите и участниците, и музикални изпълнения, демонстрации на предмети като голяма дървена лъжица, представена в качеството на символ на метафоричния израз " не е за всяка уста лъжица", нова, мутрочалгарска азбука като археологическа находка от бъдещото културно-историческо наследство и импровизиран огромен пясъчен часовник от полиетилен, поставен пред бившия партиен дом. Протестиращите го пълнеха с хартиени топки, направени от листа с разпечатки на неадекватните управленски решения по отношение на науката, образованието, цялата социална сфера.Като цяло това беше, може би най-елегантното откъм интелектуализъм шествие, съчетало гнева на протеста с тънката ирония на проникновения ум. Всичко това се случваше на музикален фон, чиито широк спектър се простираше от химна "Въври, народе възродени..." до фолклорните ритми на българското хоро и джаз-изпълненията на Франк Запа, който, попитан при удостояването му с наградата Грами, коя е най-хубавата музика според него, отвърнал, че това е българският фолклор.
Докато слушах речите пред парламента, в които отново беше припомнен парламентарният девиз "Съединението прави силата", се замислих, кое тогава прави съединението на площада пред НС на всички тези иначе различни като възраст, занимания и постижения хора?
Възродени и заедно благодарение на науката, образованието и хуманността, или обречени по единично всеки дагледа нямо и безучастно агонията на българското образование и наука? Такава е дилемата, пред която ни изправят днес българските политически и управленски реалии, а дали тя ще се реши в полза на моментния интерес на Държавата, Партията, Бюджета или в перспективата на Поколенията, Бъдещето, Човечеството, зависи от всеки един по отделно и от всички нас, но заедно.
Отговорът - едва ли има други ценности и истини, които винаги да са сплотявали по един безусловен начин млади и стари, мъже и жени, бедни и богати така, както познавателните ценности и научните истини - нещо, в което те са несравними и ненадминати, и не могат да им съперничат нито верски, нито политически, нито етнически ценности и представи. Нещото, заради което редом с националния си химн, ние, българите имаме химн и за възхвала на възраждащата сила на знанието, познанието, образованието, без които са обречени и хората, и народите, и доброто.
Както обикновено, протестът започна от площада пред НС и беше отново шествие с маршрут, който включваше няколко спирки - Националния етнографски музей, Националния археологически музей и крайна спирка - площада пред бившия партиен дом. Не бяхме хиляди, както на 16-ти ноември поради краткото време за разяснителна кампания, но бяхме по-пъстри откъм съсловно представителство, защото този път в протестното шествие участваха също медици и културни дейци, освен обичайните заподозрени - студенти, учени и преподаватели - със станалите обичайни искания за субсидиране на науката и образованието, което да се доближи поне малко до европейските стандарти. В съответствие с просветените и интелигентни съсловия, които представляваха протестиращите, мотото на протеста гласеше: "В търсене на истината". Самият протест беше замислен и проведен като шествие с елементи на перформънс, включвайки редом с традиционните речи и апели на организаторите и участниците, и музикални изпълнения, демонстрации на предмети като голяма дървена лъжица, представена в качеството на символ на метафоричния израз " не е за всяка уста лъжица", нова, мутрочалгарска азбука като археологическа находка от бъдещото културно-историческо наследство и импровизиран огромен пясъчен часовник от полиетилен, поставен пред бившия партиен дом. Протестиращите го пълнеха с хартиени топки, направени от листа с разпечатки на неадекватните управленски решения по отношение на науката, образованието, цялата социална сфера.Като цяло това беше, може би най-елегантното откъм интелектуализъм шествие, съчетало гнева на протеста с тънката ирония на проникновения ум. Всичко това се случваше на музикален фон, чиито широк спектър се простираше от химна "Въври, народе възродени..." до фолклорните ритми на българското хоро и джаз-изпълненията на Франк Запа, който, попитан при удостояването му с наградата Грами, коя е най-хубавата музика според него, отвърнал, че това е българският фолклор.
Докато слушах речите пред парламента, в които отново беше припомнен парламентарният девиз "Съединението прави силата", се замислих, кое тогава прави съединението на площада пред НС на всички тези иначе различни като възраст, занимания и постижения хора?
Възродени и заедно благодарение на науката, образованието и хуманността, или обречени по единично всеки дагледа нямо и безучастно агонията на българското образование и наука? Такава е дилемата, пред която ни изправят днес българските политически и управленски реалии, а дали тя ще се реши в полза на моментния интерес на Държавата, Партията, Бюджета или в перспективата на Поколенията, Бъдещето, Човечеството, зависи от всеки един по отделно и от всички нас, но заедно.
Отговорът - едва ли има други ценности и истини, които винаги да са сплотявали по един безусловен начин млади и стари, мъже и жени, бедни и богати така, както познавателните ценности и научните истини - нещо, в което те са несравними и ненадминати, и не могат да им съперничат нито верски, нито политически, нито етнически ценности и представи. Нещото, заради което редом с националния си химн, ние, българите имаме химн и за възхвала на възраждащата сила на знанието, познанието, образованието, без които са обречени и хората, и народите, и доброто.
Отворено писмо до госпожа Министъра на о...
ДИСКУСИЯ: Какво е “прилично облечен учен...
Новия министър на образованието, младежт...
ДИСКУСИЯ: Какво е “прилично облечен учен...
Новия министър на образованието, младежт...
Няма коментари
