Постинг
13.07.2010 23:57 -
За градските ни пейзажи, нарисувани от собствената лошотия
Автор: molinesia
Категория: Лични дневници
Прочетен: 867 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 24.07.2011 15:30
Прочетен: 867 Коментари: 0 Гласове:
3
Последна промяна: 24.07.2011 15:30
Не знам за други, но аз губя все повече надежда, като гледам каква прогресивнорастяща лошотия, в буквалния смисъл, върлува навсякъде у нас - от виртула до реала. Само в рамките на няма и час и половина трябваше да понеса да изчета безпомощно убийствено чиновническо- бюрократичен отговор по повод на моя жалба до РИО /Районния инспекторат по образование/, да изслушам ругатнята на един нервен шофьор, задето се наложи да ме заобиколи на улицата, понеже нямаше как да вървя по тротоара, пълен с паркирали коли и боклучийски кофи и да се опитам, докато се старая в тъмното да се добера до в къщи, да обясня на една кучеводителка, че освен дето ми е причинен безпричинен уплах, нарушава закони, като пуска кучето си свободно, без каишка, да ˝лети˝ към мен, далеч от всякаква алея за разходки на кучета, озъбено и лаейки с все сила. Ще кажете, може би, днес не ми е било ден. Много бих искала да е така, но практиката показва друго - че описаното от мен не са инциденти, а всекидневние, че като че ли все повече хора превръщат в свой начин на живот и
залагат на нападателността, арогантността, презрението, нарушението и пренебрегването на всякакви правила като на жизнени условия или карти на успеха.
Още по-страшното е, че подобни отчаяния споделят и ме търсят да споделят с мен млади хора, а за мен става все по-трудно в условията на такава обстановка да върша подходящото и необходимото, за да ги подкрепя в търсенето на надеждни жизнени ориентири. Опитвам се да не се отчайвам и да не губя оптимизъм, но все по-трудно успявам.
Ето и част от едно писмо, което получих наскоро:
"Този път ви пиша от родната земя. Преди няколко дни се завърнах от чужбина ...Този път адаптирането ми е изключително трудно...Може би цялата тази година ми е белязана с много нови изпитания и промени от изключителна важност, за които трябва да намеря някаква философска формула за запзаване на спокойствие и вяра в собствената ми самостоятелност. Много неща се преобърнаха и преобръщат в мен и като цяло целият ми светоглед в момента търпи радиклани трансформации. И ще ви призная, че имам нужда от модел, от добър пример, за да изградя отново всичко. Струва ми се, че именно във философията, етиката и хуманитарните науки мога да открия този нов духовен стълб и съм сигурна че има редица автори, непознати за мен, които биха ми помогнали за това преоткриване на стойности и идеали, както и това че вашите съвети биха били безценни. Едно от първите неща като се завърнах тук беше да потърся както Фукояма, така и други автори, за които сме говорили ...наистина е жалко, че повечето неща са изчерпани и нямат преиздаване..."
Да, жалко е, но най-жалко е, че започваме да се изчерпваме откъм ценности, откъм човешкото си съдържание до степен на толкова тотална изпразване от човечност и доброта, че да сме готови да оправдаем липсата на внимание за някого ето така:
:
С какво, впрочем, чудя се, може да са заети хората, които са написали това:
Още по-страшното е, че подобни отчаяния споделят и ме търсят да споделят с мен млади хора, а за мен става все по-трудно в условията на такава обстановка да върша подходящото и необходимото, за да ги подкрепя в търсенето на надеждни жизнени ориентири. Опитвам се да не се отчайвам и да не губя оптимизъм, но все по-трудно успявам.
Ето и част от едно писмо, което получих наскоро:
"Този път ви пиша от родната земя. Преди няколко дни се завърнах от чужбина ...Този път адаптирането ми е изключително трудно...Може би цялата тази година ми е белязана с много нови изпитания и промени от изключителна важност, за които трябва да намеря някаква философска формула за запзаване на спокойствие и вяра в собствената ми самостоятелност. Много неща се преобърнаха и преобръщат в мен и като цяло целият ми светоглед в момента търпи радиклани трансформации. И ще ви призная, че имам нужда от модел, от добър пример, за да изградя отново всичко. Струва ми се, че именно във философията, етиката и хуманитарните науки мога да открия този нов духовен стълб и съм сигурна че има редица автори, непознати за мен, които биха ми помогнали за това преоткриване на стойности и идеали, както и това че вашите съвети биха били безценни. Едно от първите неща като се завърнах тук беше да потърся както Фукояма, така и други автори, за които сме говорили ...наистина е жалко, че повечето неща са изчерпани и нямат преиздаване..."
Да, жалко е, но най-жалко е, че започваме да се изчерпваме откъм ценности, откъм човешкото си съдържание до степен на толкова тотална изпразване от човечност и доброта, че да сме готови да оправдаем липсата на внимание за някого ето така:
:
С какво, впрочем, чудя се, може да са заети хората, които са написали това:
Светотатство: Иконите в най-новия храм в...
Красиви великденски яйца
Картини, нарисувани с пръсти ...
Красиви великденски яйца
Картини, нарисувани с пръсти ...
Няма коментари
