Прочетен: 626 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 08.07.2011 15:49
по повод една катастрофа
Да, за катастрофата над Катин става дума, за трагичното събитие, което потопи мнозина в скръб, а у други извика догадки, съмнения, предположения и вадене на стари призраци от скрина на историята. Но каквито и да са причините, няма как да не изглежда потресаващо и страшно, когато нищо неподозиращи, невинни живи, отишли да почетат мъртвите, вместо това, увеличават поводите за панахиди. Още по-страшно и зловещо е, когато в един и същи ден новинарските емисии на всички медии разгласяват на първо място вести и възпоминания все за нелепи смърти на големи групи хора – тази на полската делегация, и на децата, загинали в Лим. По-страшно и зловещо е дори в сравнение с избиванията по време на война, защото това е смърт на много хора във време на мир, а значи във времето, когато човешкият живот се очаква да е най-цЕнен и най-ценЕн. Звучи парадоксално, знам, но като че ли тъкмо нелепостта на смъртта прави този живот да изглежда свят, защото загубата му е толкова непредвидима, колкото и ненужна.
Разбира се, много може да се обсъжда още и със сигурност това ще се прави от много други освен мен, но трагедии от този вид няма как да не провокират редом с екзистенциалните питания за живота и смъртта и по-частни, почти еретични заради злободневността си въпроси, като например, бихме ли скърбили по същия начин, ако подобно нещо се бе случило с наши политици и управници? Дали тази скръб би била предизвикана повече от тяхната невинност или достойнства, както е със скръбта по загиналите ни деца и пасажерите на полския самолет, и по-малко от присъщата човешка съпричастност, солидарност и страхопочитание пред общочовешката уязвимост заради човешката ни тленност?
Казано накратко, разполагаме ли днес с български актуални образци за ценността на човешкия живот заради уникалността на личностите, които го живеят, така както поляците имат своите в лицето на президента си, заявил готовност да поеме риска на пътуване със стар самолет, за да не товари с големи разходи данъкоплатците? С което смъртта му придобива смисъла на загуба не само за неговите близки и неговия народ и не само защото е нелепа, а защото е смърт на човек, способен да се грижи и да бъде отговорен за хората, които са му гласували доверието си.Същото, но много по-афористично и изящно изразено откриваме и в думите на Марк Твен:
"Човек трябва да живее така, че когато умре и на гробаря да му е мъчно."
