Когато си уморен, когато си отпаднал, когато си изтощен от всекидневие, напрежение, отговорности и задължения, значи е дошло времето на една тиха, макар и тъжна песен като тази на Авеню
   Тъжна песен

Тъгата е една ръка, в която вярвала си ти,
а тя като росата е изчезнала с първите лъчи.
Росата е тъга, тъгата е сълза,
с която всяко цвете плаче в утринта.

Тъгата е утихнал вятър, сгушен в косите ти.
Тъгата е една следа, оставена от теб по пясъка.
Тъгата е в студа, във вятъра и мрака,
тъгата е в очите ти, които чакат.

Тъгата е безпомощно дете, в мойте ръце.
Аз ще търся част от теб сега и твоето лице
и в студа, и в мрака, и в росата ще търся част от теб.
В мен ли е тъгата?

Тъгата е прощален вик, откъснат календарен лист
и в очите на ония, които са усетили тъга.
Дори за кратък миг, във вятъра и мрака,
тъгата е в очите ти, които чакат.

Тъгата е безпомощно дете, в мойте ръце.
Аз ще търся част от теб сега и твоето лице
и в студа, и в мрака, и в росата ще търся част от теб.
В мен ли е тъгата?