Изтощение, слабост, недостиг на сили: физически, умствени, психически. Това ли е умората?
Зависи от умората, ще каже някой. Зависи от хората, бих казала аз, колкото хора-толкова умори. 
Затова и разни хора, разни умори. Защото умората може да е и  пресита, отегчение, понякога дори отвращение от прекалените, прекомерните, понякога неимоверни телесни, нетелесни, полутелесни усилия, щения и дръзновения. 

Говори се също и за приятна умора. Каква е тогава умората от живота или от любовта? Възможна ли е въобще, как? Дали точно такива не са  безцелно блуждаещият поглед, дългата, тежка въздишка, нямото, безтегловно мълчание, саркастичната усмивка, неясният жест, неотразеният звук на неказаното, увиснал във въздуха като призрачна сянка на угасваща страст, болезнен спазъм от изнурителни вълнения и неутолими желания.

Такава  е  умората на наивно вярващите като Лафонтеновия заек, надбягващ се с таралежа, че в динамиката, в движението е победният успех. Накрая другият, таралежът  го  побеждава  заговорнически, причаквайки на финала, благодарение на подобността си, която не е никаква заслуга, дори не е заслужена, а случайна, външна, привидяна като истинна от измамната сетивност. Защото не е случайност, че си се родил заек или таралеж, случайно е, че си се родил, че не можеш да избереш какъв да се родиш, въобще дали да  се родиш,  това решава случаят.

И както заекът от баснята остава неприятно изненадан на финала, така и уморените  откриват финала за себе си: че са били измамени от собствените си очаквания.
И все пак,  какво би била хитростта  на таралежа без динамичността и самоувереността на заека?
Победата на таралежа е невъзможна без загубата на заека. Въобще що за победа...

05.09 13:51