05.09 2008 13:51

Мъдро нещо са поговорките. Вероятно защото те хвърлят в размисъл. Като например тази самопожелателна и римична фраза: "Роди ме, мамо, с късмет и ме хвърли на смет!" Веднага те подсеща за роднинството на сметта и късмета. 
Сметта, общо казано, е разни неща, смятани за непотребни, сиреч "боклуци", струпани на куп или много купища. Такова купище е и "Софийския боклук", но не точно за него ми е мисълта, макар и то да е изпълнено с многосмислие. Ще спра дотук с въпроса за буквалните смисли на сметта, защото  отговорите му не могат да бъдат други освен  едностранчиви. Имам предвид друго - боклука като посредник между майката и късмета, който в обсъждания случай се явява нещо допълнително, към боклука. Дали пък затова някои не ровят из кофите? Вероятно се надяват да си "изровят" оттам късмета на оцеляването, но това е друга тема. 
Връщам се към моята.Не става съвсем ясно какво точно прави майката , щото отрочето й да боклучаса  толкова, че да стане късметлия? 

Дилемата, която се оформя в резултат е, дали всички сме родени смет, някои повече от други, поради което са късметлии? Или всичко зависи от степента на боклучасване, според която едни са "късметлии", други -не?

На пръв поглед въпросът е объркващ,  софистичен, водещ до никъде като парадокса на Евбулид, колко зърна правят купчина.Свързан с нанашата дилема, парадоксът изглежда  така: колко късметлии правят смет, или колко смет е нужна за един късметлия? Тази форлмулировка обаче е по-скоро метафорична, отколкото софистична, ако погледнем на боклучасването като на " човешко дело". Животните не правят боклук, не създават отпадъци, те живеят, нямат екологични проблеми. Ядат каквото има и става за ядене, дишат, каквото има и става за дишане, ако няма и не става, умират. Ние хората обаче не сме така. Ядем, каквото си произведем, а произвеждаме не само за ядене, но и за дишане, казва се  "изкуствено дишане", прави се по различни начини. Така стигаме и до "Докато дишам, живея" /Dum spiro, spero/, т.е. осигури си, произведи си дишане, за да живееш. Проблемът е, че от дишане заради  живеенето се нуждаят не само хората, но и другите видове. С това вече въпросът става философски и в смисъла на философски парадокс придобива следния вид по аналогия с този за кокошката и яйцето: късметлията ли прави сметта, или сметта - късметлията?. 

Диалектическият отговор ни  хвърля в дуализъм- ако двете са свързани, значи не може да има късметлия без смет и смет без късметлия. Заключението, което следва оттук е, че натрупването от страна на късметлиите на смет до степен на боклучно-замърсителна мяра води до появата на ново качество във вид на още повече късметлии. За да не звучи прекалено абстрактно, нека перифразираме  заключението в морално-житейски план.  Човече, кудцузлия, ако искаш да станеш късметлия, огледай се, ослушай се, но преди всичко помириши! После, воден от носа си, тичай бързо по посока на миризмата /защото няма да си сам!/ , натам, откъдето мирише най-силно, щото там ще да е най-голямото напрутване на късмет. Накрая ще стигнеш до самата боклучна Вавилония. Тогава ще си осигуриш късмета да си приет в редиците на сметта.Внимание! Това предложение  не важи за всички , а само за тези, които разполагат с висока поносимост към миризмата  на разложено и са в състояние да говорят и действат  така,  сякаш по-добро  от нея няма, докато сами си повярват, че наистина е така.

 

:)))))
По много изискан начин обрисувана мила родна картинка.
За съжаление мисля че тенденцията ще е към - количествените натрупвания водят до качествени изменения, от там и извода - може и самите ние да се превърнем в смет.
Поздрави!