02.09 21:10 -

понякога едно изречение, един въпрос може да ликвидира чувство, да зачеркне копнеж, да разбие мечта, да осуети намерения, да убие желание, да те отпрати в безтегловна пустота.  Сякаш невидима ръка е натиснала бутон "delete", изтрила, заличила с един само жест, с едно само "казване". Сложно е обяснението на толкова  просто изпълнение.Това е тя, шоковата терапия на казването без говорене. Уникална е, не е подходяща винаги и за всеки, само за този, който после остава вцепенен, пропаднал в тишината на нямото безмълвие.

Думите, ах, думите, думите...Тези невинни, безлични, безименни, но жестоки в правдивостта си метафорични убийци. За някои са нищо, за други-всичко. И като теглиш чертата разбираш, че няма разлика между нищо и всичко, че за един казващ си бил всеки и никой едновременно, наведнъж. 
Че светът, в който живееш е напуснал този, който живее в теб. Двата съсъществуват, без да са съвместими. Тогава няма как да не се съгласиш със Сартр, че човекът е безсмислена страст. 

 Защото смисълът не е чувство, а негово продължение. Чувството те тласка към осмисляне, осмислянето те прави разумен, понякога ставаш мъдър. Достигналите споделена мъдрост, стават философи, фенове на мъдростта. Трудно e да си философ,  да "приемеш нещата философски", както се казва, т.е. да се примириш, защото си приел болката на истината,  разбрал си, че не безстрашният е този, който обича истината заради безстрашието си пред  "болящите" истини, а боязливият, комуто истината не е безразлична, защото я обича.

Суета на суетите, може би ще каже някой. Но нали всичко е Суета? Дали?

 

И какво е един човек без чистото огледало?
Какво е един човек, без да може да се погледне отстрани?
Какво е един човек, отдал себе си, наранен от това, че не е бил разбран и изпратен отново да търси...себе си. Защото така е разбирал нещата.
Какво всъщност търси у другия?
Каква е идеята, да има половинка или да доказва себе си?
Кое е противоречието, че си дал и не си взел или че си дал, защото така си искал да направиш?
Гледна точка, намиране на положителното, във всяка ситуация, просто защото сме различни, на различните етапи от живота си.
Не съжалявай за нищо! Само се усмихвай. Ти печелиш!

не означава да съжаляваш, а аз правя точно това - размишлявам, осмислям, защото да рамишляваш означава точно това -да осмисляш,защото съжалението е всъщнст признание за безсмисленост.