естет или кинокритик, а това, което съм споделила тук е повлияно в голяма степен от аристотеловите размишления за изкуството, по-точно неговата теза, че в изкуството чрез героите се уподобяват характерите, които хората биха искали да са или да не са. Колкото до въпроса ти, подсещаш ме за сентенцията, че в Англия нямало опера, защото имало Шекспир. С други думи, жанровете според мен, не са въпрос на автентичност, а на традиция, докато изкустността е въпрос на артистизъм.
цитирайНе само технологията, а още много средства, които размазват тънката граница между изкуство и естество, премахват линията между двата отразяващи се един в друг образи, могат да убият и артистичността и усещането за реалност, размивайки ги в една и съща илюзия, не особено приятна. Пример: някои постановки в древен Рим, в които, в ролята на умиращ герой се е поставял осъден на смърт и присъдата му е била изпълнявана на сцената. Вместо артист да изиграе смъртта си, смъртта си е била съвсем реална, възможно е и по-въздействаща от всяка игра, но тук вече се губи майсторството и изобщо всякакъв смисъл на изкуството. А за "Аватар" - определено ми хареса. Не го гледах на 3 де, а по телевизията, но от малък съм голям любител на фантастиката и приключения в този дух ми допадат. Но вече се отклонявам от темата. Поздрави от морето.
цитирайjmethodius написа:
според теб в киното степента на автентична изкусност не зависи пряко от жанра.*
-----------------------
(*) Би могла да зависи косвено, доколкото някои жанрове предполагат повече явно използване на технологии.
-----------------------
(*) Би могла да зависи косвено, доколкото някои жанрове предполагат повече явно използване на технологии.
Т.е.
според мен, колкото повече се налага използване на технологии в киното, толкова повече то става зрелище и по-малко изкуство, защото изкуствеността подменя изкусността.
cefulesteven написа:
Не само технологията, а още много средства, които размазват тънката граница между изкуство и естество, премахват линията между двата отразяващи се един в друг образи, могат да убият и артистичността и усещането за реалност, размивайки ги в една и съща илюзия, не особено приятна. Пример: някои постановки в древен Рим, в които, в ролята на умиращ герой се е поставял осъден на смърт и присъдата му е била изпълнявана на сцената. Вместо артист да изиграе смъртта си, смъртта си е била съвсем реална, възможно е и по-въздействаща от всяка игра, но тук вече се губи майсторството и изобщо всякакъв смисъл на изкуството. А за "Аватар" - определено ми хареса. Не го гледах на 3 де, а по телевизията, но от малък съм голям любител на фантастиката и приключения в този дух ми допадат. Но вече се отклонявам от темата. Поздрави от морето.
Интересен ракурс внасяш, който всъщност потвърждава, че изкусността е такава, не когато ни представя едно към едно действителността, както се случва при натурализма и документалистика, а когато предполага метафориката на красивото и грозното, низкото и възвишеното, допускаща хиперболизирането им в една или друга степен и посока, така че да се акцентира не върху фактичността, а върху едни или друг Смисъл/Ценност, защото те правят от факта събитие и нещо различно от обикновена наличност.
Да, така мисля. И да допълня още с няколко думи, които ми са на сърце и като мото. То ме пази и от деградация и от лудост.
Изкуството имитира живота, дотолкова колкото живота имитира изкуството. В един момент едното формира другото, в следващия - обратно. В един момент живеем толкова красиво и с такова вдъхновение все едно творим, в следващ така се отдаваме на творба, че тя се превръща в по-реалната реалност. И все пак, за да е възможно това и за да съществува и изкуството, и реалността, а не размитото между тях ни-едно, ни-друго: трябва да я има линията. Иначе изкуството се превръща в кич, а реалността - в налудничава халюцинация.
цитирайИзкуството имитира живота, дотолкова колкото живота имитира изкуството. В един момент едното формира другото, в следващия - обратно. В един момент живеем толкова красиво и с такова вдъхновение все едно творим, в следващ така се отдаваме на творба, че тя се превръща в по-реалната реалност. И все пак, за да е възможно това и за да съществува и изкуството, и реалността, а не размитото между тях ни-едно, ни-друго: трябва да я има линията. Иначе изкуството се превръща в кич, а реалността - в налудничава халюцинация.
сега ме подсещаш за концепцията на Алфред Шютц относно изкуството като един вид анклав на действителността, по-точно на всекидневната реалност, която е и си остава доминираща и основна за всеки човек, защото само в нея и никъде другаде ние сме в състояние да предизвикаме някакви реални промени на света, живота, самите себе си, а изкуството е това, което може да ни подскаже/укаже тяхната посока...Впрочем същото важи и за религията, науката, съновиденията, всички останали "анклави", които, макар и да имат свой език, се сдобиват със смисъл и ценност, когато станат преводими/достижими за всекидневното съзнание.
пп Много хубава дискусия си заформихме, благодаря за което сърдечно на събеседниците тук.
цитирайпп Много хубава дискусия си заформихме, благодаря за което сърдечно на събеседниците тук.
но не разбирам какво имаш предвид под "автентична изкусност", има ли "неавтентична изкусност", щото според мен изкусността или е или не е, средно положение няма.
цитирайjmethodius написа:
наричаме виртуозитет.
Приемам, че виртуозността е степен на изкусността, възможно най-висока, но не виждам с какво тя може да противоречи и да изключва автентичността, осевн ако ти не противопоставяш автентичност и майсторство, респ. рутина, но мисля, че са твърде различни величини двете, за да се редополагат. В изкуството, както навсякъде, според мен, автентичността е въпрос на откровеност, на искреност, на неподправеност в смисъл, че ние сме готови да аплодираме актьора, музиканта, певецът или художникът, който ни е развълнувал със своето изпълнение, така че да забравим за себе си в този момент, за всички свои баанлни, всекидневни грижи и тревоги, защото сме развълнувани от онова, което ни се представя изкусно, а не изкуствено, сиреч артистично.
jmethodius написа:
А политиката като изкуство?
Отваряш друга, странична тема. В известен смисъл всичко, правено от човека съзнателно, т.е. целесъобразно, е изкуство. Затова се говори за Изкуството да печелим приятели(Карнеги), Изкуството за обичаш(Фром), толерантността като изкуство(Аз). Следователно в този контекст и политиката може да се определи като изкуство, даже има едно такова нейно определение - че тя е изкуството на възможното.
jmethodius написа:
наричаме виртуозитет.
Добре, ти я наричаш така, аз обаче - не. Вече поясних как схващам виртуозността, може да е различно от твоето схващане, няма лошо, единството на света се крепи, в крайна сметка, на неговото многообразие, в т.ч. и различните гледни точки.