Постинг
29.10.2010 12:23 -
В навечерието на будителството, по будителски
Автор: molinesia
Категория: Други
Прочетен: 752 Коментари: 1 Гласове:
Последна промяна: 31.10.2010 09:23
Прочетен: 752 Коментари: 1 Гласове:
6
Последна промяна: 31.10.2010 09:23
Днес съм настроена патриотично и борбено. Причината са протестите на образованието и науката. Вчера участвах в поредния от тях. Бях силно и приятно впечатлена от оригиналните хрумвания, добрата организация на протеста и артистизма, с който студентите протестираха - нещо, което никой друг освен млади, интелигентни хора не е в състояние да направи. От една страна се радвах и любувах на младостта и жизнеността им, от друга ми беше тягостно и тъжно да гледам многото млади, интелигентни лица, принудени да стоят в студа и снега на площада пред НС, вместо в аудиториите, учебните зали и лабораториите, защото тези, които би трябвало да от-говарят и да се грижат за тях като за "приоритет" - НС, МС, цялото общество, ги изоставиха и ги пренебрегват целенасочено и неотклонно, неглежирайки техните искания и сериозността на проблемите им, сякаш не съществуват и никога не са били.
За съжаление, изоставиха ги и някои от тези, за които се знае и предполага, че трябва да ги "представляват" публично и официално - Студентският съвет на СУ. Като типични опортюнисти и в разрез с правилата на организацията, която оглавяват, те решиха да се "разграничат" от протестиращите на 28-ми октомври. Техният омерзителен и позорящ за най-стария и голям български университет акт вероятно дълго ще се помни като един от най-показателните примери в най-новата история на Алма Матер за това как тесногръдието, страхът и кариеризмът могат да доминират над грижата за университетската идея, солидарността в академичната общност и защитата на образователните ценности и академичните идеали.
Разбира се, неадекватното поведение на Студентския съвет не може да бъде оправдание за бездействието и безразличието на тези, които не се присъединиха към протеста по някакви други, "свои", лични, както се казва, причини. Вероятно те са имали да вършат толкова важни, неотложни и съдбовни неща, които не биха могли и не си струва да се пожертват в името на общия интерес да се защитят човешки права като тези на образование и достъп до него. Във всеки случай сред тези неща едва ли могат да се наредят любовта към комфорта или да предпочетеш да стоиш на топло и тихо в университетската аудитория, чието топло обаче беше постигнато от онези, другите, излезлите на улицата, на площада, за да защитават университета и правата, на които, по думите на З. Бауман, всеки се наслаждава по отделно, но за да стане това, трябва да се извоюват колективно. Тяхното безхаберие и апатия ме подсетиха за признанието на един теолог - Мартин Ниймьолер, съвременник и свидетел на събитията в неонацистка Германия:
"Когато нацистите затваряха комунистите, аз мълчах, защото не бях комунист.
Когато те затваряха евреите, аз пак не протестирах, защото не бях евреин.
Когато затвориха мен, вече нямаше никой, който да протестира."
За съжаление, изоставиха ги и някои от тези, за които се знае и предполага, че трябва да ги "представляват" публично и официално - Студентският съвет на СУ. Като типични опортюнисти и в разрез с правилата на организацията, която оглавяват, те решиха да се "разграничат" от протестиращите на 28-ми октомври. Техният омерзителен и позорящ за най-стария и голям български университет акт вероятно дълго ще се помни като един от най-показателните примери в най-новата история на Алма Матер за това как тесногръдието, страхът и кариеризмът могат да доминират над грижата за университетската идея, солидарността в академичната общност и защитата на образователните ценности и академичните идеали.
Разбира се, неадекватното поведение на Студентския съвет не може да бъде оправдание за бездействието и безразличието на тези, които не се присъединиха към протеста по някакви други, "свои", лични, както се казва, причини. Вероятно те са имали да вършат толкова важни, неотложни и съдбовни неща, които не биха могли и не си струва да се пожертват в името на общия интерес да се защитят човешки права като тези на образование и достъп до него. Във всеки случай сред тези неща едва ли могат да се наредят любовта към комфорта или да предпочетеш да стоиш на топло и тихо в университетската аудитория, чието топло обаче беше постигнато от онези, другите, излезлите на улицата, на площада, за да защитават университета и правата, на които, по думите на З. Бауман, всеки се наслаждава по отделно, но за да стане това, трябва да се извоюват колективно. Тяхното безхаберие и апатия ме подсетиха за признанието на един теолог - Мартин Ниймьолер, съвременник и свидетел на събитията в неонацистка Германия:
"Когато нацистите затваряха комунистите, аз мълчах, защото не бях комунист.
Когато те затваряха евреите, аз пак не протестирах, защото не бях евреин.
Когато затвориха мен, вече нямаше никой, който да протестира."
В навечерието на обедната почивка :)))
Кметът на Истанбул откри реставрирана дж...
В навечерието на Кръстовден...
Кметът на Истанбул откри реставрирана дж...
В навечерието на Кръстовден...