ДЕН НА ВИРТУАЛНАТА КУЛТУРА

 

 В

СОФИЙСКИЯ УНИВЕРСИТЕТ
"Св.Кл.Охридски"

 19.05.2010 г.

Нова конферентна зала,

Ректорат

 

 10.00 - Откриване

10.10 - Колко е трудно и полезно да се поддържа философски блог - доц. д-р Димка Гочева, Философски факултет

 10.30 - Е-списание Виртуална култура, презентация на 2 брой - екипът на е-списание Виртуална култура

10.50 - Колективната идентичност в мрежата: география на социалните платформи -  Росица Дикова, студентка в магистърска степен, Философски факултет

 11.10 - Виртуална презентация на изследователски проект на тема "Живата етика" - Илияна Ермолина, докторант, катедра Логика, етика и естетика, Философски факултет

11.30 - Аспекти на отчуждението във виртуалните социални мрежи - Ангел Николов, докторант, катедра История на философията, Философски факултет

 11.50 - Презентация на фейсбук-група "Клуб 280" - Весела Рачева, докторант по социална антропология, Философски факултет

 12.10 - Дискусия на тема" Виртуална култура и социални мрежи" - модератори: Весела Рачева, докторант по социална антропология, Илия Стоименов, студент, спец Философия, Философски факултет

 12.40 – 14.00 – Обедна почивка

14.00 - "От театъра към виртуалната реалност. Разказ на един художник" – доц. д-р Весела Статкова, Академия за музикално, танцово и изобразително изкуство, Пловдив

 15.00 - Виртуална разходка във времето - демонстрации - Йордан Детев  

Заповядайте!

Очакваме ви!

 

 

 

Сигурно ще е интересно, макар тук и сега: в двадесетгодишна постоталитарна България: "виртуална култура", звучи като оксиморон. Истината е някъде там, че не е развито онова, което впечатляващо за мен си разгледала в една от студиите си, със споменавено на което иначе се злоупотребява и всеки има претенции, че има сред чертите си проявата му: толерантност, това имам предвид. Война без правила, без рицарство, с най-низки средства, пълно с мародери, лумпенизирано е. Ето, какво си е днес виртуалното пространство, в което все още дирим свободата, че иначе: задушаване.

звучи прекалено. Това е цяла магистърска програма в СУ, както и е-списание за култура и образование. Това, че виртуалното пространство служи за всичко, както реалното, не бива да ни учудва, защото човекът е, който прави и едното, и другото, също и различните му употреби - културни и некултурни, или както беше писал навремето наш съфорумец в абв - смислието и безсмислието ги правим заедно, после всеки ги консумира сам. Впрочем, същото може да се каже и за правата, и за законите.

Не, не е оксиморон. Казах, че звучи като такъв и нека бъда по-коректен, звучи като такъв на човек огорчен, оскърбен и нежелаещ повече да бъде част от цялото това вербално насилие, дори в ролята си на жертва. И колкото и да ми е неприятно да го кажа, да напомня, че вече не съм съфорумец от АБВ, без бан, без наказания. Спомняш си, че имах немалко читатели и освен обект на доста интриги, бях и обичан от много хора. Имал съм винаги какво да кажа, винаги съм търсил и коректива, стига да е достатъчно интелигентен и да отговаря на концепцията ми за търсене, че да му обърна внимание. Твоят например, доста често. И не само твоят. Но само защото не съм се харесал в някои свои виждания на кварталната клика, която припознава в своето общественото мнение, да бъда припознат, аз, като човек без достойнство, който трябва да понася всякакви вербални посегателства върху личното си пространство, при всеки удобен случай, а това да минава за нормално, дойде ми много. Е, ако този път ми кажеш, най-лично, че хленча, не бих се обидил, защото изглежда така и има частица истина, макар просто е илюстрация на темата за различността.
Всъщност, доста по-свободен се чувствам, откакто сам ограничих свободата си за сърфиране в гореспоменатия форум.
А въпросите за виртуалната култура са сложни и жизненоважни за днес и още по-важни за утре.

фактически вече не съм в абв, защото загубих интерес да пиша там, както и много други, но така е с форумите, имат своя пътникопоток,така да се каже, както и своите "жертви" в лицето на по-артистичните и чувствителни натури поради любознателността и толерантността си, между които попадат такива като теб и мен. За щастие, интернет е необятен, за всеки има място, а на който съществуващите места не допадат, винаги може да си направи свое и в това е чара и предимството на виртуалното в сравнение с физическата реалност, че то дава възможност да си не само потребител, но и създател. Не знам какво точно ти се е случило, което явно те е огорчило силно, но мога да се досетя и ще ти кажа само, че както не ти е за пръв път, така няма и да ти е за последен, затова гледай напред, а назад се обръщай само за хубавите неща, защото те са значимите, всичко друго е пълнеж!

Да, за щастие интернет е необятен. И се надявам, от сърце се надявам, че човек ще прояви разум и ще запази тази мечтана от дълги векове, изстрадата свобода, към която технологията ни дава невероятен джокер. Че все повече ще са наясно, че насилието в интернет не бива да се толерира, че никой няма право да ограничава човек с равни на неговите права. Надявам се. :)))

Усмивки, Моли!

за отзивчивостта и чистосърдечността на коментарите си. Иначе свободата е нещо, което не се дарява, а се заслужава, така че аз съм оптимист относно невъзможността на насилието и в интернет да ни отнема свободата да му се противопоставяме. Напротив, то само ни напомня и прави още по-забележимо, че който иска да е свободен трябва да понесе риска, заплахата на насилието, но и отговорността да му противостои.