Неусетно заформих тук нещо като поредица от ретроспективни постинги, някои носталгични, други, като настоящият - комични. Този обаче, за разлика от предните, е анонимен откъм авторство, върти се като забавен текст между познати и приятел...

Попаднах на нея случайно в Свежо в момент, в който имах нужда да чуя нещо точно такова - елегия за умирането, след което продължаваш да живееш. Хареса ми, било заради момента или есенно-носталгичното й настроение на падащо, горящо листо ...

Ще си позволя наново
да кача тук старо слово -
краткия си тромав стих,

Многократно изменяно, допълвано, обнародвано и напълно непонятно за неспециалиста, чужд на специализираната правно-строително- инженерно-бюрократична лексика, законодателното суахили,каквото и да ни казва, си остава паралелна вселена на ...