Постинг
14.06.2010 22:09 -
За интелектуалната собственост и нейните кражби
Автор: molinesia
Категория: Политика
Прочетен: 671 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 14.06.2010 22:47
Прочетен: 671 Коментари: 0 Гласове:
4
Последна промяна: 14.06.2010 22:47
Проблемът е отколешен, но явно определени хора и групи са заинтересовани той да остане неразрешен. Става дума за липсата на всякаква регламентация на отношенията между различните електронни и печатни медии от типа на вестници и телевизии от една страна, и от друга, на блогърски сайтове, виртуални социални мрежи и останалите интернет-пространства с авторско участие и присъствие, така че първите да не крадат безнаказано чужди мисли, а вторите да не се страхуват да пишат своите заради "нерегулираните" им употреби и присвояване от други.
Не за пръв път ми се случва да чета на друго място свой текст, вероятно на други пишещи в блоговете си и социалните мрежи това се е случвало много по-често, отколкото на мен. Но това е главната причина да пиша рядко, малко и много внимателно в блога си, да не смея да качвам тук текстове, които имат научно-изследователски качества и резултати и следователно, да са по-малко достъпни за четене и коменитране, въпреки че може да са интересни и значими за мнозина. Казано накратко, да се автоцензурирам, защото смятам за грозно, непочтено и опасно да се крадат чуждите мисли, идеи, интелектуални постижения и резултати, получени вследствие на лични усилия, труд, на учене, познание, компетентности. И основният проблем не е в "другото място", нито дори в деперсонализирането на текста чрез подмяна на оригиналното му заглавие с "редакционно" и квалифицирането му като "коментар", както се случи с последната ми публикация тук.
Проблемът е в некоректността да се ползват чужди мисли, идеи, текстове без знанието и съгласието на техните автори и да се разчита на необятността на информационното пространство, която прави трудно проследими и забележими подобни трансформирани "заемки". Защото не всеки ще се съгласи току така и не всекиму е безразлично да го цитират, да ползват избирателно заемки от текстовете му, размествайки или пропускайки основния акцент. Това е не само некоректно, но и обидно: да те преиначават, изкривяват заради чисто конюктюрни и дори комерсиални съображения, като например, да запълним с нещо останалото "незаето" от реклами парче долу, във вътрешния ъгъл на таблоида. Тогава на помощ идват блоговете - чужди, но удобни, защото са достъпни, а значи беззащитни, защото у нас достъпността винаги е на цената на беззащитността и безпомощността, вместо обратно - да си сигурен и спокоен, защото си достъпен, защото си постигнал така лелеяната "прозрачност", превърнала се в толкова голям проблем на обществото ни тъкмо поради недостъпността, препятстването на достъпа до информация, идеи и техния източник.
Така и сега, ако не ми беше обърнал внимание колегата Христо Блажев, за което съм му искрено признателна, можеше никога да не науча, че в. Труд е публикувал кратък откъс от мой текст. Както казах, без да ме пита, без да се интересува от моето съгласие или несъгласие, знание или незнание. Защо го прави? Защото в България интелектуалната собственост не е защитена по никакъв начин и в никаква степен. Напротив, тя, както и нейният субект - човешката личност, са изоставени изцяло от страна на държавата и законодателствотона на чуждия произвол поради липсата на каквито и да е гаранции срещу посегателствата върху нея. Това позволява на някои представители на гордо именуващата се "четвърта власт"(и не само на тях, разбира се, но те се възползват най-често и брутално) да практикуват тази кражба перманентно и необезпокоявани до степен на част от своята медийна политика. Разбираемо е, когато нямаш собствени мисли, да посягаш към чуждите, но точно затова в добрите, модерни общества хората правят закони, за да не бъде удовлетворяването на един или друг частен, медиен или групов интерес за сметка на онази автономия,неприкосновеност и уважение към авторската, собствена, оригинална мисъл, благодарение на които днес публичността е принцип на демокрацията.
Не за пръв път ми се случва да чета на друго място свой текст, вероятно на други пишещи в блоговете си и социалните мрежи това се е случвало много по-често, отколкото на мен. Но това е главната причина да пиша рядко, малко и много внимателно в блога си, да не смея да качвам тук текстове, които имат научно-изследователски качества и резултати и следователно, да са по-малко достъпни за четене и коменитране, въпреки че може да са интересни и значими за мнозина. Казано накратко, да се автоцензурирам, защото смятам за грозно, непочтено и опасно да се крадат чуждите мисли, идеи, интелектуални постижения и резултати, получени вследствие на лични усилия, труд, на учене, познание, компетентности. И основният проблем не е в "другото място", нито дори в деперсонализирането на текста чрез подмяна на оригиналното му заглавие с "редакционно" и квалифицирането му като "коментар", както се случи с последната ми публикация тук.
Проблемът е в некоректността да се ползват чужди мисли, идеи, текстове без знанието и съгласието на техните автори и да се разчита на необятността на информационното пространство, която прави трудно проследими и забележими подобни трансформирани "заемки". Защото не всеки ще се съгласи току така и не всекиму е безразлично да го цитират, да ползват избирателно заемки от текстовете му, размествайки или пропускайки основния акцент. Това е не само некоректно, но и обидно: да те преиначават, изкривяват заради чисто конюктюрни и дори комерсиални съображения, като например, да запълним с нещо останалото "незаето" от реклами парче долу, във вътрешния ъгъл на таблоида. Тогава на помощ идват блоговете - чужди, но удобни, защото са достъпни, а значи беззащитни, защото у нас достъпността винаги е на цената на беззащитността и безпомощността, вместо обратно - да си сигурен и спокоен, защото си достъпен, защото си постигнал така лелеяната "прозрачност", превърнала се в толкова голям проблем на обществото ни тъкмо поради недостъпността, препятстването на достъпа до информация, идеи и техния източник.
Така и сега, ако не ми беше обърнал внимание колегата Христо Блажев, за което съм му искрено признателна, можеше никога да не науча, че в. Труд е публикувал кратък откъс от мой текст. Както казах, без да ме пита, без да се интересува от моето съгласие или несъгласие, знание или незнание. Защо го прави? Защото в България интелектуалната собственост не е защитена по никакъв начин и в никаква степен. Напротив, тя, както и нейният субект - човешката личност, са изоставени изцяло от страна на държавата и законодателствотона на чуждия произвол поради липсата на каквито и да е гаранции срещу посегателствата върху нея. Това позволява на някои представители на гордо именуващата се "четвърта власт"(и не само на тях, разбира се, но те се възползват най-често и брутално) да практикуват тази кражба перманентно и необезпокоявани до степен на част от своята медийна политика. Разбираемо е, когато нямаш собствени мисли, да посягаш към чуждите, но точно затова в добрите, модерни общества хората правят закони, за да не бъде удовлетворяването на един или друг частен, медиен или групов интерес за сметка на онази автономия,неприкосновеност и уважение към авторската, собствена, оригинална мисъл, благодарение на които днес публичността е принцип на демокрацията.
Поне 70% от скъпите вили са собственост ...
13 000 лв. приходи от собственост в Плов...
Слънцето стана частна собственост
13 000 лв. приходи от собственост в Плов...
Слънцето стана частна собственост
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари