Харесвам тази песен, стара е, нищо особено, но пък спокойствието й е тихо, равномерно, нощно-вечерно и ...успокояващо като за петък вечер.
   


 Прошепнати мечти

Летят последните таксита,
Изтръпнали от нощният хлад
И само вятърът ни пита
Как заредихме с обич този град.

Но от целувки няма време
да отговорим и затуй мълчим
А вятърът от нас ще вземе
за свойта песен дъх неповторим.

И няма да пропусне влюбен
да му прошепне нашите мечти
Които може да изгубим ,
но аз без тебе
и без мене ти .

Учудени ще чуем скоро
това, което крием в този час
щастливи, непознати хора
неповторимо ще повтарят с нас ... 


Текст:  М. Стоянов
Албум на Камелия Тодорова:  "Настроение"