Ще си позволя наново
да кача тук старо слово -
краткия си тромав стих,
който преди време съчиних,
 И  понеже пак е есен,
той със настроение  за песен,
без претенция за гама,
нито пък за буйна драма,
но  със искреност голяма  
във компанията на Клайдермана
ви поднасям аз
в  леко есенен захлас
глътка тихичка поезия
 сладък лек за есенна амнезия.


В края на лятото,

Горещо е, знойно, парещо,
като в края на лятото, 
защото е краят на лятото,
 и както всяко лято свършва
горещо, знойно, парещо,
с последна за този сезон любов,
последна за този живот.

Идва есен,
есента на моя живот,
Време е за есен,
време е за листопад...