Постинг
02.12.2010 15:18 -
Как супермаркетът замени киното
Автор: molinesia
Категория: Други
Прочетен: 850 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 16.07.2011 22:21
Прочетен: 850 Коментари: 0 Гласове:
5
Последна промяна: 16.07.2011 22:21
За никого у нас вече не е нито нещо чудно, нито странно появата на пореден магазин от добре известната търговска верига Билла на мястото на едно от старите софийски кина - "Изток". Едно място, което беше не само кино, но и сборен пункт, отправна точка за делови и приятелски срещи, разговори и развлечения.
Сега вече няма кино Изток, има Билла - място, където да мислиш и се занимаваш само с хранителни и битови продукти, да купуваш, да пресмяташ лимита на потребителската си кошница според плиткия си български джоб за пари, така че целият се превръщаш само в един Джоб, който при всички случаи има за единствена задача да осигурява преходното, оборотно консуматорство, независимо дали ще говорим за мястото на портфейла, или за онези сандвичи, пълни с разни работи за ядене.
Разбира се, Джобът няма как да си уговаря срещи пред Билла, защото не му е работата да се среща с други джобове, а да пълни определени джобове/каси, да осигурява обороти, печалби, да бъде мобилен джоб, който не се застоява другаде освен пред колбасарските щандове и витрините за чорапи, тишърки и всичката онази "материя", която би трябвало да е средството ни, за да се чувстваме като хора със стандарт.
Но тогава какво е Стандарт? Мярка, критерий, име на вестник, и кой го прави, как, кога? Магазинните вериги, дълбочината на джоба ли или онези тънки калкулации, че няма смисъл да има кино там, където може да има постоянна и голяма печалба, защото мястото е Топ, мястото е централно, известно... Но известно с какво? С киното Изток, защото няма друго кино Изток, по-точно нямаше, това беше киното, което се наричаше така, но вече го няма и сега, когато не можем да си казваме, че ще се срещнем пред Билла, защото билли много - навсякъде и еднакви, пълни с всичко, но едно и също, ще трябва по станалия вече обичаен, но също толкова безпомощен и немощен маниер да си казваме:
"Ще се видим пред бившето кино Изток."
И ще го правим, но само дотогава и тези, които и докато все още имаме спомен за киното като място за кино, но и за срещи на хората, защото са хора. А когато и тази памет свърши, значи е дошъл краят на срещите за кино и пред киното, на хората и хората, защото мястото им е преотстъпено за доживотно ползване от потребителите, консуматорите, джобовете - плитки, дълбоки, прокъсани или нови, но безпаметни, защото в скривалищата за пари няма място за спомени...
Сега вече няма кино Изток, има Билла - място, където да мислиш и се занимаваш само с хранителни и битови продукти, да купуваш, да пресмяташ лимита на потребителската си кошница според плиткия си български джоб за пари, така че целият се превръщаш само в един Джоб, който при всички случаи има за единствена задача да осигурява преходното, оборотно консуматорство, независимо дали ще говорим за мястото на портфейла, или за онези сандвичи, пълни с разни работи за ядене.
Разбира се, Джобът няма как да си уговаря срещи пред Билла, защото не му е работата да се среща с други джобове, а да пълни определени джобове/каси, да осигурява обороти, печалби, да бъде мобилен джоб, който не се застоява другаде освен пред колбасарските щандове и витрините за чорапи, тишърки и всичката онази "материя", която би трябвало да е средството ни, за да се чувстваме като хора със стандарт.
Но тогава какво е Стандарт? Мярка, критерий, име на вестник, и кой го прави, как, кога? Магазинните вериги, дълбочината на джоба ли или онези тънки калкулации, че няма смисъл да има кино там, където може да има постоянна и голяма печалба, защото мястото е Топ, мястото е централно, известно... Но известно с какво? С киното Изток, защото няма друго кино Изток, по-точно нямаше, това беше киното, което се наричаше така, но вече го няма и сега, когато не можем да си казваме, че ще се срещнем пред Билла, защото билли много - навсякъде и еднакви, пълни с всичко, но едно и също, ще трябва по станалия вече обичаен, но също толкова безпомощен и немощен маниер да си казваме:
"Ще се видим пред бившето кино Изток."
И ще го правим, но само дотогава и тези, които и докато все още имаме спомен за киното като място за кино, но и за срещи на хората, защото са хора. А когато и тази памет свърши, значи е дошъл краят на срещите за кино и пред киното, на хората и хората, защото мястото им е преотстъпено за доживотно ползване от потребителите, консуматорите, джобовете - плитки, дълбоки, прокъсани или нови, но безпаметни, защото в скривалищата за пари няма място за спомени...
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
